Улисани в огромната трагедия на войната в Украйна, ние малко или много забравяме, че по света има и други конфликтни точки, където се дават жертви, пролива се кръв и не се достига до трайни мирни споразумения.

Такава точка примерно е противопоставянето между Армения и Азербайджан, започнало още по съветско време от иредентисткото арменско движение „Миацум“ в тогавашната Нагорно Карабахска автономна област през 1988 година, продължило през Първата Карабахска война, приключила формално но неокончателно с така наречения „Бишкекски протокол“ през 1994 година, преминала през безбройни нарушения на примирието, за да стигне до 44-дневната война между Армения и Азербайджан, наречена от азербайджанците „Отечествена“ и „Освободителна“.

44-дневната война завърши с оглушително поражение на арменската армия. Това беше война между една дигитална армия, въоръжена 70 на сто с израелско оръжие (азербайджанската) и една аналогова армия, въоръжена 100 на сто със съветско оръжие (арменската).

Във Втората Карабахска война – 44-дневната война, бойните действия бяха прекратени с така нареченото „Тристранно изявление“ на Президента на Азербайджан - Илхам Алиев, Министър-председателя на Армения - Никол Пашинян и Президента на Руската федерация – Владимир Путин. Войната доведе до връщането на Азербайджан на седемте окупирани от арменските сили азербайджански района, граничещи с някогашната Нагорно Карабахска автономна област (НКАО) и до връщането на част от същата тази НКАО, заедно с историческата столица на Карабахското ханство – град Шуша, обявено незабавно след освобождаването й от арменска окупация за културна столица на Азербайджан.

Остатъчната част от бившата НКАО със столицата й Ханкенди (Степанакерт), наричана от по-саркастичните журналисти „Огризката“, не е под фактическия контрол на Азербайджан, независимо, че според всички канони на международното право тя е суверенна територия на Азербайджанската република. Този факт впрочем не е оспорван от никого – дори и Република Армения, нито пък Русия си позволиха лукса да признаят самообявилата се „Нагорно Карабахска република“ (НКР).

„Огризката“ вече е на практика под руски контрол, даже така нареченият „парламент“ на така наречената „Нагорно Карабахска република“ вече гласува, че в „НКР“ руският е втори официален език.

Всъщност, Ереван направо излезе с придобивки от 44-дневната война, защото с Тристранното изявление от 10 ноември 2020 година, бяха деблокирани границите на Армения. След като около 30 години, бяха напълно блокирани границите на Република Армения с Азербайджанската република и с Република Турция, като при променливото отношение на Грузия, единствената сигурна сухопътна връзка на Армения беше през територията на стратегическия й съюзник Иран (!), границите на страната и всички транспортни връзки в Закавказието бяха отворени с Тристранното изявление от 10 ноември 2020 година.

Хората казват, че човек не знае, какво губи когато печели и какво печели, когато губи. Армения загуби огромното си самочувствие на „велика военна сила“, спечелила Първата Карабахска война. Загуби и контрола над значителни територии, които за съжаление арменците бяха превърнали в огромни минни полета и отбранителни линии без каквато и да е стопанска дейност на тях, ако не броим пиратската и противозаконна експлоатация на няколко рудника за злато и за мед.

За сметка на това, Армения получи огромния шанс да се впише в един следвоенен ред в Южен Кавказ (Закавказието), основаващ се на отваряне на границите, възстановяване на всички транспортни коридори и създаване на общо икономическо пространство, което се подкрепя и от съседните държави.

За съжаление, процесът на помирение върви много бавно, въпреки искрените усилия на Азербайджан, съпроводени с някои сериозни жестове. Когато през зимата на 2020 срещу 2021 година, руския северокавказки газопровод беше спрян поради необходимост от спешен ремонт, Азербайджан осигури преноса на необходимите количества газ за Армения, с което беше избегната опасността населението да замръзне в буквалния смисъл на думата.

Азербайджан непрекъснато тласка напред, доколкото това е възможно и въпроса за отварянето на необходимите на всички транспортни коридори. Всъщност, жизнено важният за арменците „Лачински коридор“, за който става дума в публикацията, към която ще Ви насочим след малко не е спирал да работи и за миг. Той впрочем, се намира под контрола на руските миротворци и е единствената снабдителна връзка на Ханкенди (Степанакерт) с Република Армения. Азербайджан не създава никакви пречки за работата на Лачинския коридор.

За сметка на това, Армения продължава да протака отварянето на така наречения „Зангезурски коридор“, който би трябвало да свърже азербайджанският „ексклав“ - Нахичеванската автономна република с основната територия на Република Азербайджан. Тази транспортна връзка би облагодетелствала всички държави в региона, в това число и Армения. Тя би позволила, да се създаде още една железопътна връзка на Бакинското пристанище с турската железопътна мрежа, а оттам и с Европа. Пристанището на Баку – Алят е много важно звено по един от маршрутите на „Великия копринен път“. В момента, товарите от него се превозват по новопостроената железопътна линия „Баку – Тбилиси - Карс“, която изцяло заобикаля Армения. Въпрос на държавническа мъдрост в Ереван е дали Армения ще се присъедини към осигуряването на транспортни коридори „Изток - Запад“ или ще остане в изолация – този път, съвсем доброволна.

Също така, отварянето на връзката през Зангезурския коридор би позволила доставката на електрическа енергия от планираните бъдещи огромни ветро-генераторни електростанции по брега на Каспийско море за региона, в това число и за Армения, както и за държави извън Закавказието.

Проблемът е, че все още не чуваме гласа на „партията на мира“ в Ереван. Там ближат рани, страдат по изгубените сражения в 44-дневната война и раздухват реваншистки настроения. Достатъчно е да се каже, че най-миролюбивата фракция в арменския парламент е партията на министър-председателя Никол Пашинян, която разпали 44-дневната война, за да се разбере тъжната абсурдност на ситуацията. Армения има огромния шанс да излезе от възникналата ситуация с ползи за себе си и за обществото си. Дали ще се възползва от това е големият въпрос на днешния ден в Южен Кавказ.

По-долу, привеждаме статия на проф. Намък Алиев, посветена на възникващите проблеми около гражданството на жителите на Карабахския регион на Република Азербайджан – въпрос, който азербайджанската държава иска да реши по възможно най-благоприятен начин за арменското население, живеещо в Карабахския регион още от преди началото на войната от 1988 година.

Професор Намък Алиев е ръководител на катедрата по международни отношения и външна политика в Академията по държавно управление при Президента на Азербайджанската Републики, доктор на юридическите науки, професор, Извънреден и Пълномощен Посланик. Лабораторията по проблемите на Черноморския и Каспийския регион при Висшето училище по сигурност и икономика (ВУСИ) издаде в началото на 2022 година неговата книга „Противопоставянето между Армения и Азербайджан. Правни аспекти“. (Електронната версия на книгата може да бъде получена при поискване в .pdf формат).

Статията е написана специално за Blacksea-Caspia. Препоръчвам я на читателите, като много обективна и информативна:
https://blacksea-caspia.eu/bg/posledstviyata-ot-okupaciyata-i-vprosite-na-grazhdanstvoto  

Армения е руски съюзник. Да се внимава с дрънкането "на аба".

Договорът за базата е до 2045 година и затова някои руски военни се шегуват, че лозунгът на служещите там е "Умри в Гюмри".
До тук със съгласията с написаното от Вас. От тук нататък искам да Ви уведомя, че поради изключително противния Ви характер, липсата на всякакво възпитание и откровеното про-путинско тролство, не сте желан тук. Разбирате може би, че няма да си заключа блога за коментари, само заради Вас и още един двама откровено изкуфели почитатели на Отечествения фронт, Сталин, Берия и Путин.
Така че не се хабете, от Вас няма какво да научим. Не е проблем и да се поизтрие някой коментар, който "кърти мивки" с "проникновенията" си. Но по-добре просто заобикаляйте и не се отбивайте. Не сте желан тук и Ви го казвам официално и в очите. Впрочем, имам много приятели с възгледи много различни от моите, но никой не си позволява подобно просташко фамилиарничене като Вас.
Затова - друм от тук и най-добре повече не се вестявайте в блога ми.