Прочетен: 1352 Коментари: 16 Гласове:
Последна промяна: 29.10.2021 22:56
Как Кримхилда бива посрещната от Атила
Песен за нибелунгите (22)
В Трайзмауер четри дена •
тя цели пребивава.
По друми непрестанно •
пушилка пепелява
се вдигаше в туй време,
тъй както при пожари:
през Австрия войската •
не спираше да шари.
Понеже той — овреме •
добре осведомен
(вестта отвя скръбта, на
която беше в плен) —
следеше как Кримхилда •
пътуваше, Атила
нетърпеливо тръгна •
да срещне свойта мила.
В многоезична общност • изпитани ездачи
препускаха пред царя, • от всекиго тъй тачен:
покръстен, непокръстен — •
насреща й на чети
прииждаха неспирно • юнаците напети.
Край гърците руснаци • се носеха в екстаз и
в неспирна надпревара • с поляци или власи,
възседнали коне от • порода буйна, здрава.
Те бяха тъй различни, • показвайки си нрава.
От Киевското царство • пък идваха онези
сърцати богатири • и диви печенези.
Умерваше стрелата • им птица полетяла,
опъне ли ръката • лъка със сила цяла.
По Дунава надолу, • в австрийската земя,
град Тулн бе разположен. • Кримхилда онемя
пред толкоз непознати • ней нрави отпреди.
На колко посрещачи • докара тя беди!
На кон пред цар Атила •
придвижваше се свита...
разкошна, благородна, • богата, силовита
от княжески особи • комай че две дузини,
копнеещи да видят • там новата царкиня.
От Влахия войвода • на име Рамунг смело
на седемстотин воини • препускаше начело.
Летящи подир него • подобно ято птици,
крал Гибеке бе следван • от своите воиници.
За Хорнбог, предводител • на рицари хиляда,
царицата да срещне • бе също тъй награда.
До Бога шум се вдигна • по местен обичай,
щом и велможи хунски • явиха се накрай.
Ведно с храбреца датски •
на име Хавард там
дойдоха още Иринг, • витяз открит и прям,
и гиздавият Ирнфрид,
тюрингският ландграф.
Кримхилда да посрещнат — •
каква бе чест за тях,
задали се с хиляда • и двеста воини свои!
С три хиляди пристигна •
от хунско потекло и
сам братът на Атила:
• княз Бледа появи се
с царицата да може • подир да се здрависа.
Дойде и цар Атила • с Теодерих юнака
и с вярната дружина — • възторжена и яка —
изпитани и честни • витязи цяла орда.
Кримхилда при вида им •
почувства се възгорда.
Граф Рюдигер към нея • обърна се така:
„Царице, господарят • посреща ви сега.
С целувка поздравете • когото вам покажа —
не е таз чест за всеки •
от свита и от стража.“
От коня си да слезе • веднага тя понечи.
Владетеля Атила • не сдържаше го вече,
та скочи от жребеца • до своите другари
и с бодри стъпки мигом • към нея се отправи.
От свитата й двама • велможи се заеха
любезно да придържат • изящната й дреха,
дордето цар Атила • пред нея се яви
и тя го най-пристойно • с целувка поздрави.
Пребрадката си вдигна, • ликът й засия
сред златото и всеки • юнак тогаз съзря:
по-хубава и Хелка • не е била самата.
Наблизо беше Бледа, • на цар Атила брата.
И него да целуне • ней Рюдигер подсказа,
подир Теодерих, а • и Гибеке витяза.
Дванадесет целуна • жената на Атила
и воините приветства • с усмивката си мила.
Атила неотлъчно • до нея все стоеше,
а рицарите млади • напираха май вече
конете да пришпорят •
в турнирна надпревара
на хуни, християни • в традиция прастара.
Как копия с замах на • Теодерих момците
замятаха, така че • се пръскаха треските
над всеки щит високо, • що рицарите брани!
Но не един пробит бе • на гостите германи.
От копийния сблъсък • се вдигна грозен шум
край сетните юнаци, • дошли по прашен друм,
и царевите гости • с великолепна свита.
Кримхилда той поведе • с отрада неприкрита.
Съзряха близо шатра • разкошна в белота.
Осеяна бе с хижи • навред околността,
уютни за отмора • след прехода голям.
Юнаци придружиха • девиците натам,
царицата където • те седнала видяха
на везано възглаве. • За всичко туй маркграфа
се бе погрижил лично. • Че бе се настанила
удобно там Кримхилда, • възрадва и Атила.
Какво й е нашепвал — • не мога да река.
В десница той държеше • ней бялата ръка,
седейки благочинно, • че Рюдигер против
бе царят към Кримхилда • да бъде натраплив.
Разпоредено беше • двубоите да спрат
и с чест тогаз заглъхна •
възторгът и шумът.
Момците на Атила, • доволни от успеха,
да отпочинат малко • към хижите поеха.
Подириха подслон, че • преваляше денят,
дордето пак небето • зари поруменят,
а сутринта отново • възседнаха конете.
Борбата, що подеха • пред царя и князете,
той хуните помоли • да бъде най-почтена.
Подир от Тулн направо • те стигнаха Виена,
где дами пременени • и дворцова прислуга
посрещнаха Атила • и царската съпруга.
За гостите подготвен •
бе толкоз пищен прием,
че всичко нужно всеки • можа сам да открие.
Таз пъстрота допадна • на воините напети
и царственият празник • се тутакси усети.
Не стигнаха за всички • уютните квартири,
та Рюдигер накара • тозчас да се подири
за много хунски воини • подслон извън града.
Наблизо до Кримхилда • (туй смея да твърдя)
Теодерих и други • витязи често бяха —
в усърдие голямо • те сили не щадяха
на гостите им всичко • да бъде по сърце.
Сам Рюдигер с родата • не скръстваше ръце.
По Петдесетница бе, • кога вестта добра
разчу се как Атила • с Кримхилда се събра
след сватба в град Виена. •
При Зигфрид тя едва ли
могла би с толкоз свои •
бойци да се похвали.
А за мнозина стана • с подаръци известна,
та не един дошлите • с почудата си стресна:
„Съкровище, разправят, • било й уж отнето,
пък с дарове тя тука • ни покори сърцето!“
Не стихна веселбата • дор седемнайсет дена.
Женитба по-разкошна • и пищно уредена
не ще да е празнувал •
владетел друг, изглежда.
Там всеки издокаран • бе с гиздава одежда.
На Долен Рейн тя нивга • преди не бе седяла
сред толкова витязи • в тържествената зала.
Макар богат, при Зигфрид • не беше се дивила
на рицари, каквито • стояха пред Атила.
На сватбата си никой • владетел на света
не бе дарявал скъпи • наметки досега
и всякакви премени • примамливи и леки,
каквито на Кримхилда • по волята взе всеки.
Приятели и близки • единодушни бяха
да не пестят от нищо • и всекиго даряха.
Раздаваха тъй щедро • каквото би могло,
че най-накрая бяха • сами без облекло.
При спомена с мъжа си • на Рейн как бе живяла
избликваше сълза от • душата наболяла,
но бързаше от взора • на други да я скрие,
след мъката щом почит • оказвана тук й е.
Дори и в щедростта си • човек не би успял
Теодерих да следва: • каквото бе му дал
Атила, син на Ботлунг, • отиде за тълпата.
Великодушна бе и • на Рюдигер ръката.
Княз Бледа от Маджарско • разпореди се сам
да раздадат от ракли, • превозени дотам,
сребро и злато, тъй че • наскоро ги опразни.
Не сещаха момците • тук дни еднообразни.
И Вербел, Швемел —
всеки • от шпилманите взе за
изкусните си песни • край царската трапеза
хиляда мерки злато, • но все се там въртеше,
Кримхилда до Атила • с корона где седеше.
Отново на ранина • след осемнайсет дена
подир турнирни схватки • напуснаха Виена,
где с копие юнак не • един щит поломи.
Атила тъй прибра се • пак в хунските земи.
На Хайнбург в твърдината
прекараха нощта.
Не бе известно вече • с каква на брой войска
се движеха обратно • витязите отбрани,
очаквани в дома му • от най-чаровни дами.
Край Мизенбург, догдето
простираше се взора,
реката отведнъж се • покри с коне и хора,
отвъд като по суша • на кораби поели.
Отдъхваха си дами • от път изнемощели,
на корабите, плътно • един о друг скачени,
вода да ги не пръска, • вълна да се не пени.
По палубите шатри • опънаха мъжете,
като че по земята • им стъпваха нозете.
В палата на Атила • по друмища, пътеки
пристигаха тез вести • и радваше се всеки.
Придворните на Хелка, • обгрижвани от нея,
можаха и с Кримхилда • добро да преживеят.
Очакваха Кримхилда • за кой ли път пореден
девици благородни • и царски щерки седем.
Красяха тез принцеси • страната на Атила,
макар смъртта на Хелка • да бе ги покрусила.
Над всички Херат бдеше —
на Хелка сестриница,
Теодерих бе взел я • за своя годеница.
Принцеса добронравна, • на Нентвин дъщеря,
в живота тя за слава • и чест подир съзря.
Изпълваше я трепет • как гости ще посреща
след пищните тъкмежи •
с изкусността си веща.
За чувствата на царя • не бих намерил думи,
но с таз царица бяха • честити всички хуни.
Атила щом пристигна •
с Кримхилда от брега,
представиха й всяка • принцеса по реда,
та още по-вежливо • приветстваха я те.
На Хелка сетне властно • тя мястото зае.
И служеха й всички • тук с преданост голяма.
Раздаваше им злато, • освен това премяна
и камъни безценни. • От Рейн туй, що донесе,
на хуните дари го • и до последно взе се.
Роднините на царя • и цялата му свита
вмениха се в услуга • на своята царица:
доколкото на Хелка • не са били подвластни,
останаха докрай на • Кримхилда съпричастни.
И дворът, и страната • навред на почит бяха.
Които към забава • и радост се стремяха,
намираха ги лесно • в палата чрез една
гореща обич царска • и щедра добрина.
prevod :
Срещата на Атила с принцеса Гримхилда.
Скулптурна композиция в г. Тулн. Австрия.
( По произведението "Сказание за Нибелунгите".)
https://www.facebook/%D0%94%D0%B6%D0%B0%D0%B3%D1%84%D0%B0%D1%80-%D0%A2%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%85%D0%B8-370843383042958/
вижте, бързоо и сайта...Фантомас )
писах за него...
така, че...Европа Е НАША! БИЛА Е! и ЩЕ БЪДЕ...НАШ ДОМ !!
лека нощ на..кукундрелите. с Юдейските..протести ))
когато я прочетох у мен нямаше особена реакция, не ми допадна
същото екогато пак преди бол години прочетох беовулф, както и маса скалди с техните саги
омировата илиада ме впечатли много повече примерно
...
лично за мен, за "моя тип" сагите и дори шекспировия "маниер" не е подоходящ
това са гениални неща всъкровищницата на човечестрвото,но не са моя тип литература
както и "класическата" музика,която е "подразделена" на всякакви класификации и неточно се зове класическа
просто това не е моя тип музика също,макара да харесвам немалко в нея
...
АТИЛА НА ФЕЛИКС ДААН Е ПО-БЛИЗО ДО МОЯ ТИП
имаго на български, има го и в оригинал на германски
или БИТКАТА ЗА РИМ ПАК ОТ ФЕЛИКС ДААН
имам постинги по нея впрочем
а, помнят, жив ташак
ако знаеш колко не помнят и какви лайна е част от младежта им
Обаче сме първи ристиени и Атила е турчин :):):)!
Какви сме идиоти, майко мила.....
Да пишат учени-историци от България в други държави истината, у нас - да мълчат.....
Дотам сме я докарали..... Ще видиш сам, може би догодина в началото.
Но сме траки, в най-лошия случай тракобългари :):):):):).
Най-вече чок будалъ тракалар сеирджии :).
30.10.2021 11:57
а, помнят, жив ташак
ако знаеш колко не помнят и какви лайна е част от младежта им
...Тигре, аз познавам многоо Хора, около моята възраст, 60, 65..
младите ,са нефелни, така е..Но има и....МЪЖЕ, като теб..)
мисля, имаме Общо, затова, реших , да публикувам Поемата
с такъв, страхотно, добър Превод!!
многоо ми е е кефф, да ви срещам, тук )
по История, и Литература, Утре, е ред на Карл Велики!!
Бащата на Европа...
но разбира се, си мълчат и донякъде не ги виня
карл велики е голяма работа и пример за държавник, от липсата на богати дрехи до за съжаление неговата неграмотност но покровителство на науките така условно да ги кажем
за шарлеман има маса книги,но съм чел само 2
30.10.2021 13:50
http://s155239215.onlinehome.us/turkic/25Bulgars/BulgarsAndBulgariansRu.htm
Не е поема, но нямам много възражения по изложеното от проф. Цветков, лека му пръст и вечна памет. Дори ще допълня тук-там мъничко :).
Нали ти казвах, че учените знайкат и си трайкат :).
....страхотната Композиция- Фонтаните, и Нибелунги..
ме очарова,уникално, впечатляващ Шедьовър!
мъжът, който я публикува, пише и тук ( atil )
страницата му във Фб, e наречена -"Джагвар Тарихи"
...
Вълчи вървища :):):).
Тарихите са ценен източник, но дори и те не обхващат всичко :).
Обмислям постинг и да пукна, ако мога да определя едни датировки....
Австралия.....Хиперборея :), Атлантида....
Малко ми е притеснително, признавам си :).
...прегледах линка- многоо ме мъчи шрифта/ повече, от русският )
хубаво, е да го пуснеш за анализ, но, тук, са останали, да пишат..
само, 5- 6..меркантилни лаици- знаем ги, и от това сериозна Дискусия,
не може да се получи. Уви!! Ум, патки, пасе ))
тук и във Фейсбук..
имаме злокобна Атака, от лъжепророци!!
които, умеят, и ги подучват,как, да баламосват.обърканият, и обезверен
средно статистически..българин..
УжаСт!!!!
баба панацея, милейде 46, и ДелВата, и леона, са..надРусани, до козирката!!
...а ,народеца, лайква....
знаеш, нали, за 100те Маймуни :)
благодаря ти,краси, за интересните податки!
Без никакъв повод, просто така.
За да го духат.
