Напрежението бе провокирано от координирана от САЩ ударна кампания в социалните мрежи с тролове, ботове и фалшиви новини. Целта ѝ бе да спекулира с реалните сериозни проблеми в снабдяването с насъщни стоки, провокирани от особено ожесточената от 2018-та насам над 60-годишна американска блокада на Куба, като трудностите се припишат само на кубинското ръководство. Тази подмяна обаче не можа да измами мнозинството от кубинците.

Най-внушителният от провелите се през уикенда из цяла Куба митинги бе в Хавана. Той събра в събота, 17 юли, над 100 хиляди души на крайбрежния булевард „Малекон“, отхвърляйки всякакви опити за чужда намеса във вътрешните работи на Куба и потвърждавайки единството на кубинския народ. Множеството изпълни цялото пространство между известния хотел „Насионал” и посолството на САЩ.

В словото си президентът Мигел Диас-Канел заклейми кибервойната срещу Острова на свободата и насилието, което тя се опитва да натрапи на кубинското общество.

Айзенхауер

През 1960 г. американският президент Дуайт Айзенхауер съветва гражданите на
САЩ да избягват пътувания до Куба. Преди това Куба е конфискувала имуществото на американски граждани
 В отговор САЩ преустановяват икономическата помощ за Куба и намаляват вноса на захар – най-важната кубинска експортна стока. Айзенхауер смята, че чрез ембаргото ще подчини Фидел Кастро и неговите революционери, които година по-рано са поели властта в Хавана.

Оптимистите в САЩ тогава прогнозират, че страната ще издържи не повече
от 60 дни, а песимистите говорят за 60 месеца,
т.е. 5 години. 60 години по-късно ембаргото
все още е в сила.

Заради Ковид-19 и санкциите, кризата
в Куба придобива нови мащаби, пише dnes.bg.

Картър

Известно раздвижване на отношенията с Куба се забелязва едва през 1977 г.

Джими Картър облекчава режима за пътуванията, а Вашингтон открива
свое бюро в Хавана.

Докато Картър още е президент, хиляди кубинци окупират перуанското посолство в Хавана. Кастро им разрешава да напуснат страната.
От април до октомври 1980 г.
 125 000 кубинци бягат във Флорида. 

Буш и Рейгън

След падането на Желязната завеса страната изпада в тежка криза. В периода 1989-1992 г. икономиката се свива наполовина. Наследникът на Рейгън, Джордж Буш-старши, решава да нанесе тежък удар на Хавана. През 1992 г. Конгресът приема специален закон, който цели да наложи демокрацията в Куба.
Американските компании в трети страни нямат право да търгуват с Куба,
а повечето чартърни полети между Маями и Хавана са преустановени.

Клинтън

Една година по-късно, когато президент вече е Бил Клинтън, общото събрание на ООН настоява санкциите най-после да бъдат вдигнати. Само четири са гласовете против, един от тях е на Вашингтон. През 1994 г. хиляди кубинци излизат на улицата, за да протестират срещу мизерните условия в страната.

Кастро отново използва емиграцията като вентил: 33 хиляди кубинци се натоварват на самоделни лодки и заминават за САЩ. Вашингтон се съгласява да издава 20 хиляди визи за кубински имигранти ежегодно.
През май 1995 г. политиката между двете държави получава името “мокър крак, сух крак”: ако кубински мигрант пристигне в САЩ със сухи крака, той може да остане в страната. Ако обаче краката му са мокри, тоест пристигнал е по вода, той трябва да се върне обратно в Куба.

През май 1995 г. политиката между двете държави получава името “мокър крак, сух крак”: ако кубински мигрант пристигне в САЩ със сухи крака, той може да остане в страната. Ако обаче краката му са мокри, тоест пристигнал е по вода, той трябва да се върне обратно в Куба.

Обама

Барак Обама обявява "Ново начало след десетилетия недоверие" и разхлабва мерките както за пътуване, така и за трансфер на парични средства. 
По време на погребението на южноафриканския президент Нелсън Мандела в Йоханесбург през 2013 година се стига до историческо ръкостискане между Обама и Раул Кастро. Две години по-късно, в Панама, двамата лидери провеждат разговор.

https://baricada.org/2021/07/19/cuba-usa-protests-embargo

Когато преди 60 години САЩ налагат икономическо ембарго на Куба, песимистите смятат, че то ще продължи цели 5 години. Днес ембаргото, затягано
и разхлабвано неведнъж, все още е в сила. Това е неговата хронология:

Вдигнете ембаргото!

Тръмп

Две седмици преди смъртта на Фидел Кастро през ноември 2016 г. Доналд Тръмп е избран за президент на САЩ. Куба отново е в списъка на "терористичните държави", за живеещите в САЩ кубинци става по-трудно да изпращат средства на роднините си, Вашингтон утежнява доставките до Куба, в това число на животоспасяващи медикаменти по време на пандемията.

Снимка: Pexels.com