
Прочетен: 2042 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 22.11.2022 09:43


автор, и Майстор,изрзител на т н..мистичен, магически реализъм,
Катерина Пенкова, Орландо, САЩ
Магическият реализъм на Здравка Евтимова прави
обществен разрез.
„Когато чета Здравка Евтимова, се замислям за силата
на женските й персонажи колко непримирими и наситено земни са,
като създават и впечатление за неземност.”
Кели Луче, писател и редактор на списание
Electric Literature (САЩ)
Романът „Резерват за хора и вълци” на Здравка Евтимова е великолепна изява на българския магически реализъм. Напластява колаж от поколения, събира колорита на минали обичаи и пародира модерността. Носталгичната картина на българщината събира проблеми не само български, а и частици от пъзела на глобалността. Горчивината нахлува постепенно, наслагва се и тежи върху фолклорните събития и личности. Гложди ви интригата – дали мъглата от тегоба ще се вдигне…
И надеждата не угасва. Конструкцията следва стъпките на поколенията, а езикът е повече поетичен, отколкото прозаичен, с неочаквани сравнения и метафори. Това дава възможност да се следят нишките в динамиката на развитието.
Този начин на писане от чуждестранните писатели в Америка
се харесва – съчетава етническа автентичност с идеите на международен упадък, героизъм и себеотрицание.
книгата звучи в стила на Стивън Кинг в „Гробище за домашни любимци”, но се оказа автентично българско Макондо. И авторката изгражда концепцията за национална уникалност
през звуците, цветовете, вкусовете, речта на българското село, на чиято повърхност се е проснало безвремието и неслучването. Още първият му разрез отваря панорама от кипяща жизненост, копнеж и носталгия към селския живот. Както в разказите
на Елин Пелин и Йовков и тук намираме личностите, без които съществуването на селото би било немислимо – билкарката, лудите, циганите, емигрантите, костеливата старост, наивната младост. Но както и при класиците селото се намира в криза, сегашната, е на идентичността....
Здравка Евтимова прави разрези на българското общество – разчленява етническата ни самобитност на единични диапозитиви, които подреждат панорамата на българщината през поколенията, но и регистрират упадъка на традицията като крепител на национална идентичност и психология. В социалното съзнание зрелостта се формира от основните исторически събития на епохата. Всяко поколение развива оригинално и отличително съзнание, но темпоритъмът зависи от историческата и социалната динамика. Промяната е лайтмотив в Резервата, където социалната идентичност и роднинските отношения запазват ценностите на предците и като двигател на настоящето, изостря се потребността да се култивира хуманност. Така се утвърждават традициите, тясно семейната ценностна система, любовта, съпричастието към другия. Нуждата за принадлежност е част от социалния живот в романа.
За разлика от магическия реализъм на Маркес, който в „Сто години самота” търси вечност в напластяването на поколенията във времето и повторението на имената им, Здравка Евтимова дава идентичност на всяко следващо поколение. А личността е сложен пъзел от собствени и наследени елементи, през чиито очи наблюдава света родовата памет, бунт и примирение.
лично българският колорит е приятен елемент в конструкцията на романа. Националната ни кулинария предизвиква носталгия в душата и на най-коравия емигрант. Речта на обикновения човек с богатствата на пословиците и поговорките, съчетани с невероятен асоциативен избор на сравнения и метафори, прави от романа епично литературно преживяване. Изграден като пъзел, романът дава възможност на читателя да подреди фрагментите. Действието е и хронология, но и прочит на паралелни реалности.
https://armymedia.bg/2022/06/24/%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D0%B7%D0%B0-%D1%85%D0%BE%D1%80%D0%B0-%D0%B8-%D0%B2%D1%8A%D0%BB%D1%86%D0%B8-%D0%B7%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%B4%D0%BA%D0%B0/
"Красотата, както знаем, се появява навсякъде, особено там, където никой не я очаква, и с упоритост, ирония и милост героите на Здравка Евтимова не се предават на отвращението, а се борят с него. Уникална възможност да прочетете нещо прекрасно."
Габриеле Отавиани, Convenzionali (Италия)
"Здравка Евтимова описва културата на българските роми със страст и интензивност, които на моменти предизвикват сълзи в очите, а друг път - неконтролируеми спазми на смях."
Филип Хаймс, канадският издател на Здравка Евтимова
Силно впечатляваща е и обложката на книгата, дело на художника Христо Гочев. Фонът е мрачен и сив – в книгата почти непрекъснато времето е навъсено и вали в унисон със социалния климат. Виждаме фигура, издигната като тотем, на него един върху друг се редуват образи на вълци и хора. Хората са винаги по двама, защото „и Господ не понася самотата”. Вълците са в оранжево, те осветяват корицата. На хората – с магарешки или кози уши, бялото на очите свети в оранжево, а зениците са черни. На пръв поглед асоциацията е с Риж Димитър и оранжевите вълци, той е лошият,
но накрая именно вълчият вой на подивялата от неправди глутница възпира самозабравилия се единак.
Романът е озаглавен „Резерват”, сиреч място, което трябва да бъде опазено, да бъде съхранен духът на страната, а също и хората, и вълците, всички заедно, защото ...Доброто не може да се различи, ако не познаваме Злото.
Впрочем, не сме много наясно, кои са повече вълци, оранжевите озъбени муцуни
или человеците с магарешките уши и святкащи погледи./
https://fakel/%D1%85%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%81-%D1%85%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%B4%D0%B8%D1%81-%D0%B7%D0%B0-%D1%85%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B8-%D0%B2%D1%8A%D0%BB%D1%86/
23.11 21:39
ТИ ЧЕТЕ ЛИ ГО? ЩОТО, АКО СИ ГО ЧЕЛА, ВЛИЗАШ АВТОМАТИЧНО в резервата ..