Платон и Атлантида   Описанията на Атлантида направени от Платон са в неговите диалози „Тимей“ и „Критий“. Те датират от около 360-те г пр. Хр. „Тимей“ започва с въведение, последвано от описание на създаването и структурата на вселената и древните цивилизации. Във въведението Сократ размишлява върху идеалното общество и се чуди дали той и неговите гости могат да измислят история, която да приведе това общество в действие.

Критий споделя исторически вярната според слуховете история, която би била идеалният пример, и продължава с описанието на Атлантида в диалога „Критий”, което е относно произхода и.;. Познанието на Платон идва от Солон, атински законодател и философ посетил Египет и тогавашната му столица град Саис, където жреци му показали колона с разказа за Атлантида. Солон бил приятел на прадядото на Платон, което обяснява как историята е достигнала до него. Солон явно не е успял да преведе колоната точно и е увеличил размерите на Атлантида и населението й между 100 и 1 000 пъти. Също така е приел времето посочено на колоната като нашата 365-дневна година, което поставя потъването й някъде към 9 000 г.пр.Хр. Египтяните са имали още два празнични календара, ръководени от движението на Луната. Така че е напълно възможно 9 000г. да се окажат 9 000 пълни лунни цикъла или приблизително 8 300 месеца, което поставя потъването на Атлантида към 1 207 г.пр.Хр.

Платон, изобразен от Рафаело
Според „Критий” древногръцките богове разделили земята, за да може всеки да притежава много. На Посейдон подходящо му е завещан островът Атлантида, който бил по-голям от Либия и Мала Азия, но потъва след земетресение и става непроходима кална плитчина, която препятства придвижването от Атлантическия океан до Средиземно море. Египтяните описват Атлантида като остров с ширина 700 км, състоящ се главно от планини в северните части и по брега и обграждаща равнина с правоъгълна форма на юг „простираща се в едната посока на три хиляди стадии (около 600 км), но на ширина вътрешната част е две хиляди стадии (около 400 км)”.

Навътре на около 50 стадии от средата на южния бряг имало „не много висока планина, от която и да било страна”. Тук живяла местна жена, в която Посейдон се влюбил и която му родила пет двойки мъжки близнаци. Най-възрастният от тях- Атлас- бил законният владетел на целия остров и океана (днешния Атлантически океан) и рождената му планина, както и заобикалящите я местности, му е дадена като феод. Братът-близнак на Атлас получава най-източната част от острова, чиято северна част е срещу Кадис, град в южна Испания. Останалите двойки близнаци „били обитателите и владетелите на различни острови в открито море”.

Посейдон издълбава вътрешната планина, където живеела любимата му, под формата на дворец, който обгражда с три кръгообразни рова с все по-голяма ширина- от една до три стадии, разделени от кръгове земя с пропорционален размер. Жителите на Атлантида построили мостове на север от планината, като направили път към останалата част на острова. Издълбали огромен канал към морето и успоредно на мостовете прокопали тунели в скалните кръгове, така че кораби да могат да стигат до града покрай планината. Всеки проход към града бил пазен от порти и кули, а стена обграждала всеки от градските кръгове. Самите стени били построени от червени, бели и черни скали, които били извадени от рововете и били покрити съответно с месинг, калай и смес от други метали.

Според Критий 9 000 години преди рождението му, избухнала война между тези, които живели отвъд колоните на Херкулес, и тези, които живели зад тях. Жителите на Атлантида били завладели Средиземноморието чак до Египет.

Атланти (населението на Атлантида) [редактиране]
Атлантите биват описани като „хора” със светла кожа, синеоки, високи 3-4 метра., първоначално безсмъртни, а после живеещи до 800 години. За тяхна родина се посочва наскоро откритата десета планета от нашата система, за която са знаели повечето от древните. Според легендата тази планета сее смърт и унищожение на всеки 3 600 години, когато тя минава близко покрай нас. С нея вече се свързват изчезването на динозаврите,
Големия потоп и унищожението на самата Атлантида. Атлантският народ наричан още и Ануннаки идва на Земята преди повече от 50 000 години. Те дошли тук, за да събират злато и ценни минерали, без които планетата им щяла да умре. Те имали способността да контролират природните бедствия и да съхраняват и използват енергия чрез кристали. Човекът бил създаден от тях, за да работи като копач в мините на Атлантида. Според легендата атлантите станали твърде алчни за енергия, кристалите станали неконтролируеми и унищожили империята на Атлантида. Добави коментар...)

ще сложа, още 2 -3 Видеа..

Елеазар Хараш - Атлантида днес и в древността (ЛЕКЦИЯ)

многоо силни думи, има..авторът...
разбирам ги...материалистите..)

Ние, не сме хора, и никога, не сме , били..
и сега,не сме..


Научната истина, в сравнение с Божията, е прах..на вятъра..

:) интересна фантастика

отблъсква ме...)

не ти трябва, друг..враг...

Целта, на всички, Висши Духовни учения / и мъдрост
е, да ''унищожим'' човешката форма..
и да, ''изправим'' нашите Енергийни/ компрометирани/ както, се казва, по модерно,у
линии..т е Енергийни меридиани, или чакри @

безкраен е Диалога, по тази Тема - но, Езикът на Бог, е
мълчание, драги съблогери...

и да си мълча.

не можем, да ..мълчим...

ТОВА, е Обет за Светци!

и хич,не те..лъжаа )