за ВОЛАДОРЕС, който ,съм давала, поне 2 -3 х 
  Защото , Е Важен..
  защото..ГИ ИМА..и, Защотоо, Аз, го, казвам..
 търси..души..н"юхай..не ме пропускай..
  Невидимото, Е, най  без/Ценното, за  нашите Души..

 https://milady.blog.bg/technology/2014/02/16/voladores-3.1239244?reply=4554505

Един Ерих фон Деникен може би дори би запитал:
“Дали боговете не са били воладорес?” (Авторът пародира тезата на Деникен, че боговете от древните религии представляват обожествени извънземни. – Б. пр.) Въпреки тяхното превъзходство воладорес със сигурност не са били и не са никакви богове, макар че са ни дали представа за бог, ценностите и нормите на един социален ред и в най-широкия смисъл на думата култура. От друга страна, ние сме им задължени не само за нашето консумативно поведение и експлоататорска менталност, а и за това, че в същото време си измисляме още нещо: че сме нещастни деца, мъченици и губещи. И все пак воладорес не са никакви дяволи или демони. Защото именно това черно-бяло мислене, постоянното махало-подобно движение между противоречащи си противоположности като добро и зло, рай и ад, бог и дявол, любов и омраза, положително и отрицателно характеризира същността на чуждата инсталация, която носим на главата си

горе, в линка..

другарко Фъскиня, изтървала си..пак мой Урок..

....и, къде остана, снимката ти..със Размера..м?
панто кухо лейке..дай, да видим, от кръстаа надолу ха..ха..
тръпна, откога..
и недей писа ТАЙНО, писма на добродан и на бат Гого

ше, пращам. Депеша, на ТИРаджията..

затова, го давам..и на малки..хапки....
който..бърза, да го чете, в моя първи блог..

Ако искаме да се освободим от воладорес и от разума, който не е нашият, първо трябва да преодолеем погрешния дуализъм на нашето его, оглеждането ни в локвата на осъзнатостта, и да видим света отново такъв, какъвто е в действи­телност: енергия, която не е нито добра, нито лоша.

Ако успеем да направим това, ще разберем, че отвъд булото на познатото и тесните граници на всекидневния свят ни очаква една великолепна вселена. Сигурно е, че това е една хищна вселена с хищни воладорес и също толкова хищни хора. Но този прост факт не предпоставя никаква оценка, а поставя нас, воладорес и всички други на едно равнище.

Само когато се освободим от духа на робството и схемата на жертвата и престъпника, имаме истинския шанс отново да достиг­нем свободата – шанса за свобода от диктата на воладорес, от огле­далото на самосъзерцанието, от принудите на всекидневния свят и фиксирането на монтажната точка. Когато се освободим от дуалистичната оценка и вече не разглеждаме събитията около нас като проклятие или благослов, а като предизвикателство, което си заслу­жава труда, ние сме направили първата крачка по пътя, който ни извежда от затвора на нашето всекидневно Аз: пътя на воина.