кратко Учебно помагало / Видео..12мин 42
История Тюркской Руси :
Кто такие русские и что такое русский менталитет?
Златната орда като предшественик на Руската империя
АЛЕКСАНДЪР КАДИРБАЕВ*
31 МАЙ 2006
Изворите на феномена на руската имперска държавност, нагледно олицетворявани от Руската империя, представляват в основата си симбиоза от три компонента: древноруската държавност на Киевската Рус, импулс за чието създаване става идването на т.нар. „варяги” (или викинги)от Скандинавия, идеологическите и културни традиции на Византийската империя, с посредничеството на православното християнство, както и имперското наследство на Златната Орда, на което е посветена и тази статия.
Спорът за евразийското наследство на Златната Орда – т.е. държавата, образувана в резултат от разпадането на Монголското империя, създадена от Темучжин Чингис-хан, на територията на Киевска Рус, Поволжието, Кавказ, Крим, Западен Сибир, Хорезм и по-голямата част от днешен Казахстан, не само не е загубил своята актуалност, но и отново се разгаря в наши дни. Доказателство за което са и опитите на определени официални институции и научни кръгове в Татарстан да обвържат историческото наследство на Златната Орда изключително с казанско-татарския етнос и неговата история, което си е чисто проба митология. Без да отхвърляме правото на казанските татари да се смятат за исторически наследници на Златната Орда, струва си да напомним, че науката отдавна е доказала произхода на казанските татари от волжките българи - тюркоезичен етнос, чиято държава е унищожена от монголците през първата половина на ХІІІ век (1) . Тоест, тази историческа версия, претендираща за наследството на Златната Орда, възникна буквално пред очите ни, превръщайки ни в свидетели на поредния опит за конструиране на миналото, според съвременната политическа конюнктура, т.е. на едно явление, известно като „съчинена традиция” (2) . В тази връзка, сериозен интерес предизвиква проблемът за наследството на Златната Орда по отношение на другите не само тюркски и монголски, но и славянски и фино-угорски народи от Източна Европа и Централна Азия. Като източниците на този проблем, можем да открием още в монголската епоха.
Въпреки целия си трагизъм, епохата на монголските завоевания през ХІІІ век не е нито проста, нито еднозначна. Това се отнася и до такива сложни конгломерати, каквито са били империите на Чингис-хан и наследниците му, включително и Златната Орда. Затова и изцяло негативното отношение към монголското завоевание и всички свързано с него, не изглежда съвсем оправдано. Към подобна позиция се придържа, в частност, такъв сериозен изследовател на онази епоха като Василий Бартолд (3) , както и Лев Гумильов (4) . Създадени най-вече в резултат на кървави и опустошителни завоевания, тези империи по-нататък изиграват и определена цивилизоваща роля. Защото, формиращите се империи (напук на нежеланието ни да приемем насилието и проливането на кръв) представляват опити на човечеството за интеграция, макар и ужасно несъвършени. Примерите за това са многобройни: Иран на Ахеменидите, държавата на Александър Велики, Рим, Тюркският хаганат, Арабският халифат, империята на Великите Моголи в Индия, Китайската и Френската, Британската и Руската империи, пък даже и онова, което носи монголската експанзия. Създадените в резултат от походите на Чингис-хан и първите му наследници държави, част от които стават и староруските земи, представляват пъстра, във всяко отношение, картина. Нещо повече, ранните хронисти отбелязват появата на далеч по-висока политическа устойчивост след формирането на всички тези държави по цялата територия на Евразия от Източна Европа до Централна Азия и Китай. При това, липсата на пространствени прегради в границите на тези обширни империи, дава възможност за сближаване между народите на Евразия. Културите на тюркските, славянските, монголските, фино-угорските, иранските, кавказките и другите народи на Евразия, дълго време се формират в единна комуникационна система, което ги сближава, определяйки в значителна степен сходството на жизнената структура и манталитета им, и води до тяхното обединяване в единни многонационални държави, каквито са и империите на потомците на Чингис-хан, включително Златната Орда.
Затова изцяло отрицателният подход към тях и представянето им като диви племенни общности би бил исторически несправедлив. Спектърът тук е много разнообразен, следователно такъв трябва да бъде и подходът към тази тема.
След разпадането на империята, създадена от Чингис-хан, древноруските земи стават част от Улуса на Джучи, или Златната Орда. При това монголците налагат собственото си обществено устройство само в подвластните им степни пространства в днешен Казахстан и Северното Черноморие, като още на границата между ХІІІ и ХІV век те приемат исляма, след което се смесват и сродяват с кипчаките (тюрките) и все повече започват да приличат на тях, както отбелязва и арабският летописец Ал-Омари. А, както е известно, тюркските племена на кипчаките са основното номадско население на евразийските степи между Иртиш и Дунав.
По отношение на руските земи, завоевателите се задоволяват с пълното им подчиняване, създавайки институцията на събирачите на данъци – баскаки, но без да променят формиралото се там обществено устройство. Впоследствие, събирането на данъците става прерогатив на местните руски князе, признаващи властта на Златната Орда.
Първоначално Златната Орда е част от огромната Монголска империя. През първите десетилетия от съществуването и, хановете на Ордата са подчинени на върховния монголски хан, чиято столица е в Каракорум, Монголия. От Монголия те получават и правото (ярлик) да управляват Улуса на Джучи. През 1266 обаче, ханът на Ордата Менгу-Тимур за първи път нарежда върху златните монети да бъде поставено неговото име, вместо това на монголския владетел. Оттогава започва и самостоятелното съществуване на Златната Орда. Начело на западната част на тази държава, в която влизат и староруските земи, стои владетел от династията на Чингис-хан (по линията на неговия внук Бату, или Батий), а на изток управляват зависимите от него наследници на хан Орду (братът на Бату).
Дълго време Златната Орда е най-могъщата държава в Централна Азия и Източна Европа (5) . С владетелите и се стремят да поддържат приятелски връзки европейските крале и римските папи, византийските императори и султаните на Османската империя. Свидетелство за това са грамотите, дарени от хан Тохтамиш на полския крал Владислав Ягайло и от Улуг Мохамед на османския султан Мурад ІІ, които са се запазили до днес (6) .
Интересно е, че в основни външни врагове на Златната Орда се превръщат не съседните и чужди държави, а другите някогашни улуси на Монголската империя – държавата на монголците Хулагиди в Иран и тази на Чагатаидите в Централна Азия.
Периодично армиите на Златната Орда, в чиито състав участват и руските князе със своите отряди, нахлуват в Полша, Литва и на Балканите. Като целта е не завоюването а по-скоро ограбването на съседите. Огромната територия, многобройното население, силната централна власт и голямата боеспособна армия, наред с умелото използване на търговските керванджийски пътища и данъците, събирани от покорените народи, формират мощта на империята на Златната Орда. Тя преживява своеобразен връх през първата половина на ХІV век. Разцветът на държавността и културата на Златната Орда е свързан с имената на хан Узбек (1312-1342) и сина му Джанибек (1342-1357). Ключов фактор за укрепването на Ордата става приемането на исляма. Навремето Чингис-хан завещава на наследниците си да проявяват търпимост към представителите на различните религии и те се стараят да спазват указанията му. Така, в земите, контролирани от Златната Орда, духовенството от всички религии се ползва със специални привилегии. Руската православна и арменската грегорианска църква например, са освободени от плащането на данък и получават специални грамоти, защитаващи ги от произвола на местните вождове. В столицата на Златната Орда Сарай действат храмове на най-различни религии, като през 1261 там възниква и православна епархия. Самите членове на Ордата дълго време остават предимно езичници-шаманисти, макар че сред елита им (включително сред потомците на Чингис-хан) има и поклонници на Христос, Мохамед или Буда (7) .
следва , 2 част
утре, ще публикувам и 2 част,
В началото на ХІV век обаче, ситуацията в Златната Орда се променя. Най-далновидните представители на племенната върхушка стигат до извода, че старите традиции вече не са в състояние да регулират и управляват живота на огромната империя. Необходимо е привличането на грамотни и образовани хора, познаващи икономиката и финансите. Най-подходящи се оказват мюсюлманските чиновници, произлизащи от Централна Азия, Волжка България, Източен Туркестан и Южен Казахстан. Освен това, търговията на Златната Орда вече се контролира от търговци-мюсюлмани. Да не говорим, че интензивните отношения с Иран и Египет изискват привличането на хора, знаещи фарси и арабски. Накрая, общата за всички поданици на империята религия би помогнала за обединяването им около владетеля, изповядващ същата вяра. Затова през 1313 младият хан Узбек, подтикван от фанатизма на своето мюсюлманско обкръжение, обявява исляма за официална религия, изтребвайки всичките си знатни роднини, които опитват да се противопоставят на очевидното нарушаване на традиционните монголски обичаи. Епохата на хан Узбек се характеризира с културен подем и мащабно градско строителство. В средата на ХІV век на територията на Ордата има повече от сто града, като много от тях са основани от нейните владетели
следва...
нали, уж, знаеш .русский..)
Салаам алейкум Славяне!))))
от Извора, какво ,мислят русските...
2/3 или 15 000 от прочелите, 20 000, тази История, дават Лайк...
1/ 3, вярват на Училищните дебилни програми за..Масово Образование )
все пак, Разума ,има превес, дори "в пъти" отколкото..тези 80% в Болгаристан)))
не ме касаЕ..ВАШАТА Любов..и симпатии..а ,Истината..
която, преследвам, от ..малкааа ))
нарича се Дисциплина, Морал, Стойност..Устойчивост, също така..
благодаря ви за Вниманието...важно е !
защото, накъдето гледаме, и 'там', ще отидем..)
Закон за Резонанса..
Оказа се дори по-интересна, отколкото смятах ;).
Става дума за съня на княза ; Светльо Киевски, синът на българката Олга, предвижда смъртта си......
Обсъжда се "Слово о полку Игореве", алфата на руската славянска и православна история..........
И.....ти да видиш?!
" Днес сме в състояние да зададем въпроса и да отговорим на него; защо именно такъв сън е видял Святослав Киевски? Случайна ли е символиката в този сън?
Святослав видял насън как го подготвят за погребение по тюркския, тенгрианския обряд.
Повече подробности за формулата на обреда може да се научи в изследването "Шумер-наме" (главата "Тенгрианство"), което се печата във втората част на тази книга.
Кой участва в обреда? Братовчедите Игор и Всеволод."
«Синее вино с трудомь смешено».
Преводачите са родили удивителен образ: "тъмносиньо вино с тъга смесено". Такова нещо няма в световната поезия, като започнем с древноегипетските химни. Вълшебството на този ред изчезва след етимологичния анализ на думите, придаващи излишна абстрактност на израза.
"Синьото вино" е достатъчно обсъждано. "С труд" - не е ясно, защото твърде прибързано преводачите са повярвали в съзвучието със съвременната лексема; труд означава работа.
"С работа смесено!" звучи достатъчно смешно, затова измислили нов смисъл на общоизвестната дума "труд" - тъга, скръб, за да оправдаят някак употребата й в този контекст.
Отново се е намесил Преписвачът.
В оригинала се очаква да бъде «синее вино съ трутомь смешено». Авторът е употребил характерната тюркска дума "турта" - утайка, част от течността, смесена с утайката (чагатайски), турту - същото (османски турски). Например: шарап турусу - винена утайка. Произлиза от думата "туру" - стоя, отстоявам; турду - останал, отстоял и т. н.
Получава се: "огнено вино, смесено с утайка". Думата "труд" (работа) идва от друга тюркска форма. "Турт" - 1) бутай, 2) тикай, 3) бий (общотюркска). Сравнете простонародното "търтя"; в руски език - трутить - тикам, натискам; украинското "трутити", "тручати" - тикам, бия; чешкото "троутити" - тласна, блъсна.
В "Словото" има любопитен глагол - "потручати", чийто смисъл се извежда от контекста - "бия".
В древнославянското робовладелско общество всяка класа е създавала свой термин за обозначаване на понятието "дело". Класа на робите - работа (от "рабити"). Клсата на воините - трут, труд (от "трудити"- бия, воювам).
Смятам, че първото значение на думата "труд" е било война, военно дело. В мирно време названието на воина "трутень" е получило народно преосмисляне - дармоед, тунеядец. (Вероятно това е станало още през общославянската епоха, за което указва широкото разпространение на значението. Сравни славянската "труд" - дармоед, старочешката "трут" и т. н.
Развитието на значенията "война = работа" е характерно за много езици през определен стадий на развитие на обществото. Сравнете например тюркската "ис" - 1) битка, война; 2) дело, работа, труд.
Авторът на "Словото" е познавал двете омонимични форми: "труд" - война и "трута" - утайка. Поставил ги е много точно в нужните контексти:
1) «Не лепо ли ны бяшеть, братие, начати старыми словесы трудных повестiй о пълку
Йгореве» (воински повести);
2) «Синее вино съ трутомь смешено» (с утайка). Преписвачът, който не е познавал втората форма, я е сметнал за грешно предаване на първата.
Кой сипе бисери по гърдите на Святослав и го обласкава? Сухите вдовици на езичниците, тоест на половците.
Тул означава вдовица (общотюркска дума). Още един невидим тюркизъм.
Преписвачът и Преводачите са се ориентирали към древноруската дума „тула“ (колчан) и са създали поредния образ по аналогия: «тощими (значи, празни) колчанами поганых язычников сыплют крупный жемчуг на грудь мне и нежат меня». (С празните колчани на поганците-езичници сипват едри бисери по гърдите ми и се държат нежно с мен).
Значението „колчани“ се създава от цялото съдържание на контекста. В тези прозрачни примери виждаме друга дума, различна от „тулы“ в съня на Святослав.
Авторът е различавал изписванията тули и тулы. Единственото число на двете думи би могло да бъде съответно тула и тул. В първообраза вероятно е било записано: «Сыпахуть ми тъщии тулы поганых тлъковинъ великий женчюгь на лоно и негуютъ мя», т. е. «сыплют мне
тощие вдовы поганых язычников крупный жемчуг на грудь к нежат меня». (Посипват сухите вдовици на поганците-езичници с бисери по гърдите ме обнежват).
...Този откъс е наситен с тюркизми: 1) тлъковин – калка от «язычник», 2) женчюгъ (бисер) – кипчакско предаване на китайската дума «йен-чу», 3) тул – вдовица.
Двуезичният читател от XII век е разбирал по друг начин съдържанието на съня на Святослав от моноезичния читател от XVIII век и последващите ги от наше време.
Струдничеството на братовчедите на Святослав със съсухрените вдовици-половчанки говори много. Братята и вдовиците (обида половска) го подготвят за погребение по тенгрианския (половски) ритуал.
«Уже дьскы безъ кнеса вмоемъ тереме златовръсемъ».
«Дьскы» се разбира от коментаторите като „дъски“.
„Кнес“ има няколко тълкувания: 1) край на покрива; 2)горната греда под края на покрива.
„Това, което Святослав вижда в съня си като изчезването на „кнеса“ от своя терем, не само е напълно естествено (?!1), но и окончателно разяснява смисъла на всички предишни забележки......“кнеса“ го няма, дъските, които той е скрепвал, увисват във въздуха и не остава място за съмнение: Святослав е застрашен от гибел, от смърт“ (3).
Напълно приемливо обяснение. Смущава ни само това, че словоформите «дьскы» (т. е. «диски» или «дески») и «кнес» са необичайни за източнославянските езици и не са потвърдени от нито един паметник на староруската писменост.
В западнославянските езици тези изписвания са обичайни (например „деска“ в старочешки: 1) маса, 2) доска; „кнез“ - княз).
Колебанията в семантиката на първата дума са обясними. Тя е дошла в славянските езици от германски, където отначало е обозначавала „плоскост“ и от която са се развили кокретните - маса, блюдо. (Сравни англосаксонската „деск“ - маса, блюдо; горно-старонемското „тиск“ - маса, дъска. Първоизточник е латинската „дискус“ - кръг.).
Подобен преход на значенията се наблюдава и в тюркската „тахта“ - 1) престол, 2) дъска.
...Думата „кнес“ е устна форма на западнославянската лексема „кнез“ - княз, господин.
«Дьскы безъ кнеса» прилича на идиоматичния израз „престол без княз“.
Не е тук мястото да подлагаме на анализ всички термини, влизащи в системата за обозначаване на държавнически понятия. Не всички думи заемат в тази система еднакво място. Едни от тях са основни термини в групата, съставяща ядрото на държавническата лексика («князь», «великий князь», «стол», «злат стол», «боярин»), други се използват само ситуативно като заместители на общоприетите термини («когань», «блъван», «буйтур», «были» и др). (Ср. были – байло – боили, б. м.).
Главното в този текст за мен е изразът „дебрь кисань“ - железни нишки, окови.
В познатите ни тюркски източници има множество диалектни варианти на названието на желязото - темiр, томор, тимур, темур, тамир, тебрь, дамiр, тiмар, тiмер и т. н. Речник, който да обхване материала от всички тюркски наречия и диалекти, засега няма. Възможно е в един от съвременните диалекти да се е запазила древнокипчакската форма – дебир (в руска транскрипция – дебрь). Тази лексема е отразена в топонимите.
В Унгария, където част от кипчаците е заминала през XIII век след разгрома от монголите, те основали градовете-крепости под имената «Дебрь-кент», «Дебрь-кен», «Темер-кен»,
«Томор-кен», тоест «Железният град».
(Тук си позволявам леко отклонение и ще вмъкна коментара на италианеца Клаудио от forum-eurasica. ru.)
" И така, "...беша дебрь кисан юинес ошлюксин" ... "Пять железных пут омой, ты, мстительный".
Защо намирате този превод за тайнствен и неразбираем? Точно обратното, значението на този превод е много по-ясно и стои много по-близо до думите на боярите отколкото наистина нелепите врани, които летят към синьото море. Думите на кипчаците са прости и дори елементарни: "Пять железных пут омой, ты, мстительный". Или „придобий петима знатни пленници“. Нима не разбирате, господа? Колко знатни руси са попаднали в плен на кипчаците? Четирима... С една дума, кипчаците жестоко се надсмиват над Святослав: „Ние имаме четирима от твоите, сега ти хвани петима от нашите!“ Това е същата онази „хула“, за която ще стане дума по-надолу. Тези думи впрочем са неразделно свързани със следващите изводи на боярите. Речта на боярите е подробно тълкуване на съня на Святослав. Тоест, те нищо не измислят, а само внимателно и подробно обсъждат всички подробности в изложеното от Святослав. В боярската реч никъде не се споменават някакви врани (споменати са соколи, но кой ще посмее да отъждестви сокола с враната?)
В речта има един много интересен детайл: боярите абсолютно уверено твърдят, че в плен са попаднали Игор и брат му. Откъде биха могли да знаят това? Най-вероятно в думите на Святослав има някаква подробност, която им е позволила да направят този извод. Ако обаче не приемем версията на Сулейменов, такава подробност просто липсва. Или аз може би съм я пропуснал. Така че и вие, моля, препрочетете съня на Святослав в академичния му превод. Смея да ви уверя, че няма да намерите нищо, защото само по едните врани, отлитащи към синьото море, боярите не биха могли да се досетят за участта на Игор и Всеволод... Така че славянската версия на това място далеч не е идеална и подходяща. Освен това в думите на боярите можем да разгледаме поразителна препратка към „хулата“ на кипчаците: "...самою опуташа в путины железны". Путины железные (железни нишки, вериги) е абсолютно точна калка на кипчакското Дебрь Кисань! Освен това съвсем малко по-надолу боярите оплакват участта на ВСИЧКИТЕ ЧЕТИРИМА попаднали в плен знатни руси..... Отново: откъде са можели да знаят боярите, че не само Игор и Всеволод са пленени, но и че заедно с тях се намират в неволя синът и внукът на Игор: "Два солнца померкоста (...) и съ нима молодая месяца, Олегъ и Святославъ, тьмою ся проволокоста...". Откъде са могли да научат това с такава точност? Пет железни нишки омотай....."
Това ти го пиша, за да видиш и ти, и другите какъв изконно сливянский език са говорели в Киев......русите.... ;):):).
"Мадярите признасят „Дебре-цен“ (8), макар че в други случаи запазват името като Темер-кен, Томор-кену и др. На източната граница на Кавказ е известно названието на ключовия град-крепост Дербент (предполагам, че е измененото Дебркент – Дебрент – Дербент).
Тюрките-огузи отдавна (от VIII век са наричали този град „железни врати“ (към Мала Азия). В орхоно-енисейските надписи фигурира терминът „«Темiр капка» (Железни
врата), в съвременен турски - Дамiр Капу.
Така или иначе, кипчакската форма дебiр (дебрь) – желязо някога е била широко известна, както и устойчивото съчетание «дебрь кисан» (дебiр кiсан) – железни нишки (в новото й значение думата е „път“; няма точен превод на български, б. м.). Сравнете в съвременния казахски «темiр кiсен» и у кримските татари - «дамiр кiсан». Защо ми изглежда оправдано пррисъствието на железни „окови“ в съня на Святослав? Защото боярите, когато тълкуват съня му, видмо имат предвид смисъла на този израз, като говорят за железните нищки, в които оковават „соколите“. Тази асоциация е следствие на директния превод от боярите на тюркския текст от съня на Святослав."
Един казах превежда "тъмните моменти от "Слово о полку Игореве"......като използва тюркски езици ;):):):):).
Смешно, не правда ли, смешно?
Ех, таварищи.... Забьiли откуда ноги растут, мляя....
По-високо от задника си никой не може да скочи (прочетено у Рафис Салимжанов).
22.08.2021 09:55
най харесвам, че са на Русски автори!
Благодаря, за допълненията, мой друг )
Така че и вие, моля, препрочетете съня на Святослав в академичния му превод. Смея да ви уверя, че няма да намерите нищо, защото само по едните врани, отлитащи към синьото море, боярите не биха могли да се досетят за участта на Игор и Всеволод... Така че славянската версия на това място далеч не е идеална и подходяща. Освен това в думите на боярите можем да разгледаме поразителна препратка към „хулата“ на кипчаците: "...самою опуташа в путины железны". Путины железные (железни нишки, вериги) е абсолютно точна калка на кипчакското Дебрь Кисань! Освен това съвсем малко по-надолу боярите оплакват участта на ВСИЧКИТЕ ЧЕТИРИМА попаднали в плен знатни руси..... Отново: откъде са можели да знаят боярите, че не само Игор и Всеволод са пленени, но и че заедно с тях се намират в неволя синът и внукът на Игор: "Два солнца померкоста (...) и съ нима молодая месяца, Олегъ и Святославъ, тьмою ся проволокоста...". Откъде са могли да научат това с такава точност? Пет железни нишки омотай....."
Това ти го пиша, за да видиш и ти, и другите какъв изконно сливянский език са говорели в Киев......русите.... ;):):).
22.08.2021 09:58
да добявя..авторът, ми е Приятел във Фб )
не ми стига, обаче Денят и за Фейсбуукване..))
