Хубаво е като гледаме към Крим, да се сещаме за Кърджали и Лудогорието
В България отдавна не беше ставало дума за Крим. Подсещаме се от време на време, когато руснаци и украинци задрънкат с оръжие и като цяло често забравяме, че през последните няколко години полуостровът бива превръщан в една гигантска военна база.
Наскоро обаче отново се зашумя за него покрай изборите за президент и спорното изказване на новия-стар държавен глава Румен Радев, че "в момента [Крим] е руски, какъв да е"?
Само часове след това вече се бе разразила една истинска буря в медии и социални мрежи относно геополитическата ориентация на Радев и даже се стигна до дипломатическо напрежение между Киев и София.
В началото на тази седмица, вече след изборите и в качеството си на преизбран президент, Радев влезе в обяснителен режим и даде пояснение на изказването си чрез официална позиция от "Дондуков"2:
"Анексирането на Крим е в нарушение на международното право. Това е ясно изразена позиция на Република България във всички международни организации. От юридическа гледна точка Крим принадлежи на Украйна и страната ни е заявила многократно подкрепата си за нейния суверенитет и териториална цялост.
Същевременно, както президентът Румен Радев подчерта в предизборния дебат, "в момента" Крим се контролира от Русия и е повече от ясно, че този проблем не може да се реши по силов път."
Докъде може само да доведе един гаф от необмислено изказване. А може би пък си е имал съвсем реални електорални основания да го каже? Това вече е друга тема.
Факт е обаче, че отново се повдигна въпроса чий е този Крим.
Според международното право той е съвсем ясно и категорично украински. Даже не просто според мнението на разни организации като ООН, а по силата на ангажимент, поет от самата Руска Федерация.
Да, ангажимент на Русия за "уважение на украинската независимост и суверенитет в съществуващите граници" - точно това гласи първа точка на Будапещкия меморандум от 1994 г., според който Киев се задължава да предаде складовете си с ядрено оръжие, останали след разпада на СССР, а Москва се ангажира да не пипа "съществуващите граници", и също така да се "въздържа от употребата на сила".
Колко по-ясно може да бъде? Русия е в явно, грубо и абсолютно безцеремонно погазване не само на международните норми, а също така на собствените си задължения.
Нека припомним все пак, че става въпрос за режим, който се опитва да бъде миротворец в конфликти на Балканите, Близкия Изток, Кавказ и Африка. Трудно можеш да имаш претенции за легитимност и спазване на установени правила и норми при положение, че сам ги огъваш най-безскрупулно.
Тук някъде обаче се появяват и аргументите на онези, които смятат, че Москва има основанията да окупира и анексира Крим. С други думи казано, ако има налице достатъчно причини, тогава за по-удобно на мястото на международното право идва правото на по-силния.
Та, Крим е бил изконно руска територия, населена в момента с мнозинство от етнически руснаци, които при референдума от 2014 г., проведен в условията на окупация, с близо 97% резултат избират да бъдат присъединени към Руската федерация. В този смисъл Москва просто си връща онова, което винаги си е било нейно.
Дори да оставим настрана въпроса с легитимността на въпросния референдум, има няколко други аспекта, които си заслужава да бъдат разгледани по-внимателно.
Все пак, ако погледнем в исторически план как стоят нещата, може много лесно да се направи една проста сметка кой колко дълго е владял територията на Крим. Тук СССР и нейният правоприемник Русия по-скоро се нареждат едва на шесто место след Източна римска империя (829 г.), древногръцкото Боспорско царство (375 г.), Кримското ханство (331 г.), Османска империя (305 г.), Монголската империя и Златната орда (210 г.) и чак тук се появяват някъде Руската империя, СССР и Русия с 205 години плюс още 7 години незаконна анексия.
Е, на кого да върнем тази изконна територия тогава? Make Eastern Roman Empire great again?
За сравнение Крим бе обект на агресия от страна на съседна държава, която не просто окупира полуострова, а впоследствие директно го присъедини към своята територия. От своя страна Албания никога не е правила опити да анексира Косово.
Ако продължим в същия дух и разгледаме двата случая става видимо и друго нещо - докато най-новата държава на Балканския полуостров стана такава след като повече от десетилетие е обект на дебат, а самата независимост е резултат от международно решение, макар и не под формата на консенсус, то що се отнася до Крим, Русия изобщо не допуска който и да е наоколо. Просто "Крым наш", както вече обичат да казват. Нищо друго няма значение
Едва ли са необходими повече сравнения. Колкото повече се вглеждаме в прецедента на Косово, толкова по-неудобен за Русия се оказва той.
За такива случаи сърбите (едва ли е изненадващо, че точно те) имат и една много удобна поговорка: "Чиято е овцата, негова е поляната". Това в момента важи в пълна сила за Крим. А като вземем предвид, че и гегата се крепи под руска ушанка, картинката става доста ясна.
Само че когато от тук гледаме към Крим и приемаме с лека ръка анексията, няма да е лошо да се сещаме и за Кърджали и за все по-гласните претенции на неоосманистите в съседна Турция. В България също се случват референдуми понякога..
със съкр..
https://webcafe.bg/caffeine/kolko-tochno-pak-da-e-ruski-krim.html
Дори да оставим настрана въпроса с легитимността на въпросния референдум, има няколко други аспекта, които си заслужава да бъдат разгледани по-внимателно.
Все пак, ако погледнем в исторически план как стоят нещата, може много лесно да се направи една проста сметка кой колко дълго е владял територията на Крим. Тук СССР и нейният правоприемник Русия по-скоро се нареждат едва на шесто место след Източна римска империя (829 г.), древногръцкото Боспорско царство (375 г.), Кримското ханство (331 г.), Османска империя (305 г.), Монголската империя и Златната орда (210 г.) и чак тук се появяват някъде Руската империя, СССР и Русия с 205 години плюс още 7 години незаконна анексия.
и защото, този Кадър, показа..очеизвадно :
подмолната, росскоя подлога/ или че@ъл..
25.11.2021 09:59
Да, ангажимент на Русия за "уважение на украинската независимост и суверенитет в съществуващите граници" - точно това гласи първа точка на Будапещкия меморандум от 1994 г., според който Киев се задължава да предаде складовете си с ядрено оръжие, останали след разпада на СССР, а Москва се ангажира да не пипа "съществуващите граници", и също така да се "въздържа от употребата на сила".
Колко по-ясно може да бъде? Русия е в явно, грубо и абсолютно безцеремонно погазване не само на международните норми, а също така на собствените си задължения.
...Защо, Крим, не е .Български..Въпрос, на седмицата..
вие, сте...
Началото на налагането на юдаизма в страната е спорно, но се приема че това е периода между 730/740 г. Според други остарели трактовки юдаизацията на Хазария се осъществява между 760/770 г. или даже в началото на 9 век.[1] Според историка Лев Гумильов първите евреи в хазарските земи пристигат през 524 г. и са персийски изгнаници, съратници на маздакитите. Тези бежанци преживяват два века в мир и дружба в равнините между Терек и Сулак в съседство с хазарите-тюрки. Когато арабите започват своето настъпление към Кавказ, евреи и хазари им се противопоставят заедно. Втора голяма група евреи-талмудисти пристига от Византия след като става обект на гонения там.[2] след Седмия Вселенски събор (787 г.) [3]
Към началото на 9 век, след реформите на бег (съуправител) Обадия в хаганата избухва гражданска война. Византия окупира Кримска Готия, но след това подпомага хазарите срещу угрите, които на границата по р. Дон застрашават крепостта Серкел.
През 861 г. Кирил и Методий (Хазарска мисия, 860 – 861 г.) участват в хазарската столица в диспут между представители на основните монотеистични религии, организиран от хазарския хаган (бег), който тогава е бил привърженик на пратюркския монотеизъм, но не успяват да го убедят в предимствата на християнството. В неговото обкръжение се е изповядвал юдаизмът или ислямът. Около 861-865 г. хазарите окончателно възприемат юдаизма, но християнството и ислямът също се изповядват или толерират от многобройните племена на синкретичната хазарска държава.
Около 889 г. печенегите завоюват Северното Причерноморие, след което Византия скъсва съюза с Хазария и превзема Крим. Византийците подбуждат други тюркски племена, аланите и Киевска Рус да водят войни с хаганата. През 965 г. киевският княз Светослав I успява да разгроми хазарите и да превземе най-важните им крепости и столицата Итил. Експанзията на Хорезъм, киевския княз Владимир I (980 – 1015) и узите нанасят последен удар на Хаганата. (Тук има историческа грешка, която е неволно направена, но е много удобна за великорусите. Хазария не е унищожена от киевските князе. Източната поволжка група ар-ус слиза по реката и разбива окончателно хазарската държава).
Според Гумильов около 11 в. хазарите се разпадат на две етнически групировки - хазари -мюсюлмани и хазари -християни или "черни" и "бели". По това време те започват да се самоназовават със славянският етноним "бродници", а скоро след това - с етнонима "казаци". След 11 в. името "хазари" се изгубва.
инак, знаех си..че, ти..го знаеш )
ноо, никой друг, не се размисля по казуса..Хората, са уморени..и уплашени!
/През 861 г. Кирил и Методий (Хазарска мисия, 860 – 861 г.) участват в хазарската столица в диспут между представители на основните монотеистични религии, организиран от хазарския хаган (бег), който тогава е бил привърженик на пратюркския монотеизъм, но не успяват да го убедят в предимствата на християнството. В неговото обкръжение се е изповядвал юдаизмът или ислямът. Около 861-865 г. хазарите окончателно възприемат юдаизма, но християнството и ислямът също се изповядват или толерират от многобройните племена на синкретичната хазарска държава.
