...НЕ е честно, и достойно така, с дебелата  гума!
   защо, ме изтриваш.а не..дебатираш!!
   нали, Темата, е обществена,а  не ..лична?
   нали,  тук, не обикаляме, за едните масали..поне, аз..
  ТЪРСИМ ИСТИНАТА, даже и с  "помощта на Меча/ тъй казал Исус..)

   запитах те снощи, на кратко..Къде е "божествената" връзка между 
    Бог Болг? Цар Колад,  и Римските, Богоподобни..императори...
    интересен..ракурс, затова , и се..обадих...да му се не види...))
     
     Бъдете здрави и..нормални...


"Ой Коладе, мой Коладе, Бог се роди"- това пееше баща ми, като бях дете! Майка ми веднага заемаше поза на закрилница и му мяташе с очи убийствени, сини  светкавици!
Преживели в младежките си години какво ли не от новоизлюпените парвенюта във властта, те бдяха това да не рекушира върху мен!  Но, дори и с тяхна закрила, пътят ми не беше лек!

По късно разбрах ,че всъщност става дума за Болг ! Колад е Българският цар, чакащ мъжки наследник ! Имал само дъщери и момчето било спасението за властта! Той е Бог приживе, считан е за такъв, затова и детето е Божи син! Народът носи името на Бъдещия цар, има такава практика в древността и затова Българите са богоизбрани!

Такъв бог НИКОГА НЕ Е ИМАЛО :)!

Думата за Коляди, Коледа и прочия е тюркоезичната "калынды" - дебел, кръгъл, завършен и т. н.
У нас е позната като КАЛУН (пъпеш):):):):):).
Мисля, че е излишно да уточнявам откъде идват латинското calendae и славянското календар.
Или, както казва Вадиньо на дона Флор, "господ е дебел" :).

2. КОЛЕДА - ИНДОИРАНСКО ПОНЯТИЕ, ОЗНАЧАВАЩО


"ГОДИНА, НАЧАЛО НА ГОДИНА"


Иван Танев Иванов

Новогодишното съдържание на празника на 25 декември идва от предхристиянската епоха, когато той е бил широко известен и почитан от старите сапейски народи - египтяни, месопотамци, перси, кавказки народи и др. но с друг смисъл. За тези народи Слънцето е главен бог и основа на техния годишен календар. В тази връзка, тези народи са чествали 25 декември като празник на Раждащото (Възраждащото) се Слънце и го свързат с деня на зимното слънцестоене (21-22 декември), който има смисъл на край на старата и начало на новата година. Най-голяма популярност този празник добива сред персите, които наричат бога на Слънцето Митра. По-късно празникът на бог Митра е зает и от римляните. Вярвало се, че в деня на зимното слънцестоене Слънцето (Митра) отива за три дни на гости на своята майка, където умира и в нощта на 24 срещу 25 декември се ражда отново. Годишният цикъл на раждането на Слънцето, неговото израстване, застаряване и смърт е бил много популярен при старите народи на Близкия Изток. Като отражение на този цикъл у нас се развива представата за т.н. Колело на живота, което е много популярно сред старите българи и е изрисувано на много места в българските манастири, въпреки че не е християнска традиция. През IV век християнската църква приема вместо Възраждането на Слънцето на този ден да се чества раждането на Исус Христос. В първите векове на християнството образът на Исус Христос в много случаи се е припокривал с този на Слънцето. В много български църкви образът на бога върху олтарната стена е изобразен като слънце.