Прочетен: 821 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 10.07.2022 21:00
ЛИЧНИ СНИМКИ.,и го слагам за 3 път..
този хубав пост..Уморих се, от простотия,
и ЗЛОБА, и подмолни номера...тук..
не бъдете така жалки @@@
Аз обаче имах желание за нещо ..
....съвсем ново,и избрах ..
морския бряг и Фестивал Аполония 15
в чудното/ магично/градче Созопол /
на 130 км южно от гр.Варна .
Това ,което видях ,ме впечатли
многооо, не бях пътувала около 15 г.из България
Пътищата бяха поддържани, край нас се сменяше неусетно картината....
редуваха се жълти безбрежни поля, зелени
гори и Балкани...Беше забавно,неочаквано
Разбира се, минахме и покрай Световният младежки туристически
комплекс Сл.Бряг.
да, верно беше малко повече пренаселено, но ,модерен свят
.Има избор за всеки ..
Имах много приятна компания,
времето бе чудесно, температури
над 30 С, в края на август ,и
разполагах с достатъчно средства
и време ,да задоволя моята неумираща
отколешна страст към ....
Изкуствата ,Театъра ,музиката…..
и .. Магията на Бохемата изобщо;)
Прекарахме около 10 дни в Созопол, в много добър семеен
3 звезден хотел ,с много мили и сърдечни стопани/и перф.дом.кухня !!
Сутрин имахме задължително разходки и
културно обществени “маршрути“ из града, за следобядите
бяхме взели мирно ,
другарско споразумение , да
бъдем на плаж / до към 18. 30/.
Както ви казах, авантюрата за мен
бе спонтанна и пълна с неочаквано
добри изненади, и красиви емоции.
Такъв беше и романтичният плаж
край комплекса “Дюни “...
който си беше чиста находка.
подводни камъни почти липсваха, водораслите бяхамалко ..
колкото е нужно, за да поддържат чистотата
на морската вода ,фауна и...флора. Двукраките дом.любимци
бяха малко на брой, и с удоволствие се гмуркахме голи, като ...русалки ;))
следва 2 ч..Шоуто в Театъра@ с Мариус Куркински..
За Благовещение, циганските лалета, март...
31 съвета за подобряване на вашето психи...
както никъде другаде по света ..
Имам опит и наблюдения около 40г!!
/ и, това не е рекламен спот;)
Лежахме си на плажа мързеливо и доволно,
играейки на забавни игри ,и само от
време на време ,Сърцето ми се свиваше
от болка и екстаз пред тази
Небесна синева , красота и морска широта ...
където Небето се отразяваше в морето,
а , морето…“гледаше“ с копнеж Небето…
и как се целуваха в екстаз някъде далече ..
там в илюзорния хоризонт.... спомена скътах надълбоко в сърцето си,
за да ме топли, и поддържа в самотните дълги зимни дни и....нощи...
Аз, НЕ търся.никого, нали..
кое, не разбрахте, блог бе ге то..